ДНЕС Е РОДЕН...

Go down

ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Пон Мар 01, 2010 7:51 pm


Глен Милър е роден на 1 март 1904
г. в Кларинда, малко селище в щата Айова. Отраснал е в селско
семейство, което по-късно се премества в Оклахома и Небраска. Скромният
му произход изобщо не му пречи да се превърне в символ на
„американската мечта", тъй като е виртуозен тромбонист и още на 33
години вече има свой собствен оркестър, с който постига невероятното
съчетание между джаза и леката музика.

Записва първите си плочи през април 1939
г., но най-големият му успех е през май, когато издава прословутата си
мелодия В настроение// IN THE MOOD//,
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Нед Мар 14, 2010 12:23 pm

Роден е Куинси Джоунс


Quincy Delight Jones, Jr. ( 14. март 1933). е американски диригент, продуцент, филмов композитор, телевизионен продуцент и тромпетист. През 50 годишната си кариера в развлекателната индустрия, Джоунс е рекордьор с 79-те си номинации за Грамии 27-те си Грамита. Най-разпознаваем е като продужента на Трилър, на поп иконата Майкъл Джексън, с продадени над 110 милиона копия и като диригент и продуцент на песента We are the world .
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Сря Мар 17, 2010 7:58 pm

Нат „Кинг“ Кол (17 март
1919 — 15 февруари 1965) е американски джаз-певец и музикант. Рожденото
му име е Натаниел Адамс Колс.


Smile though your heart is aching

Smile even though it's breaking

When there are clouds in the sky, you'll get by

If you smile through your fear and sorrow

Smile and maybe tomorrow

You'll see the sun come shining through for you


Light up your face with gladness

Hide every trace of sadness

Although a tear may be ever so near

That's the time you must keep on trying

Smile, what's the use of crying?

You'll find that life is still worthwhile

If you just smile
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Съб Мар 27, 2010 8:03 pm

На днешната дата е родена Сара Вон.

https://www.youtube.com/watch?v=aCi1dqw3PW8&feature=PlayList&p=264C7F150D22144C&playnext=1&playnext_from=PL&index=41
Невероятно парче, с невероятен текст... Сара Вон.


Look at me, I'm as helpless as a kitten up a tree,
And I feel like I'm clinging to a cloud, I can't understand,
I get misty, just holding your hand.

Walk my way, and a thousand violins begin to play,
Or it might be the sound of your hello, that music I hear,
I get misty, the moment you're near.

You can say that you're leading me on,
But it's just what I want you to do,
Don't you notice how hopelessly I'm lost,
That's why I'm following you.

On my own, I would wander through this wonderland alone,
Never knowing my right foot from my left, my hat from my glove,
I'm too misty, and too much in love.
I'm too misty, and too much in love.


Последната промяна е направена от dessy на Съб Мар 27, 2010 8:12 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Съб Мар 27, 2010 8:11 pm

БЕН УЕБСТЪР...

( в съвместно изпълнение с един друг велик саксофон )

....... Very Happy ....след тези биографични бележки така изчерпателно поднесени от ДЕСИ мисля,
че не бих могъл да добавя нищо повече...
Благодаря ти Деси, за любовта и слабостта ти към джаза,
нещо, което рядко се случва при младите хора!!!!!!!!! Smile
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by dessy on Сря Апр 07, 2010 7:11 pm

Били Холидей е първата популярна джаз певица, която разчувства публиката с дълбокото си неподправено преживяване на
класическия блус и с това сериозно променя американското популярно вокално изкуство. Почти 50 години след смъртта й все още е трудно да се повярва, че преди нейната поява поп и джаз певците следват изцяло традицията на Tin Pan Alley и рядко
индивидуализират изпълненията си, фактически само блус певици като Беси Смит и Ма Рейни оставят впечатлението за вживяване в тематиката на песните си. Високо стилизираният прочит на тази блус традиция от страна на Били Холидей революционизира традиционния поп и в разрез с установената традиция отказва артистичните компромиси в полза на композитора или на конкретния бенд. Въпреки очевидните влияния на БесиСмит и Луи Армстронг(в своята автобиография Били признава, че винаги се е стремила към мощния саунд на Беси и емоционалността на Луи), тя развива свой неповторим стил, контрастиращ рязко на съвременните й сълзливи и стандартизирани вокалисти.
Душата на Холидей блести във всеки неин запис, но техничността й също далеч надхвърля средното ниво на съвременниците й. Вехтият кабаретен стил от първите й професионални записи често додява на Холидей и тя започва да своеволничи с бийта и
мелодията, като фразира извън бийта и често дава нов живот на стандартите, заемайки хармонии от любимите си духови изпълнители - Армстронг и Лестър Йънг. (Тя често споделя, че се опитва да звучи като духов инструмент.) Скандалният живот - с редица провалени връзки, пристрастявания към различни вещества и периоди на депресия - несъмнено подсилва легендарността й, но най-добрите
изпълнения на Холидей ("Lover Man", "Don't Explain", "Strange Fruit",собствената й композиция "God Bless the Child") остават недостигнати по чувственост и съвършенство вокални шедьоври. Майсторската техника и чистият глас я нареждат до най-добрите певци, като Ела Фицджералд и Франк Синатра, но немалка роля за това има и неуморният индивидуалистичен темперамент на Били Холидей, белязал всичките й неповторими изпълнения.
Разпиленият живот на певицата започва в Балтимор на 7 април 1915 г. (а според някои източници - 1912 г.), когато се ражда под името Елинър Фейгър Гоф. Баща й, Кларънс Холидей, като тийнейджър свири на китара и банджо, по-късно участвува в оркестъра
на Флетчър Хендерсън. Той така и не се жени за майка й, Сади Фейгън, и ги напуска още докато дъщеря му е бебе. (По-късно тя го среща в Ню Йорк и въпреки че използува услугите на множество китаристи в сешъните си преди смъртта му през 1937 г., избягва да работи с него.) Майка й също е тийнейджър по това време и поради неопитност или недоглеждане често оставя дъщеря си на нехайни роднини. Осемгодишна, Холидей е пратена в католическо поправително училище, след като съобщава, че е била изнасилена. Приятел на семейството урежда да я пуснат оттам само след две години. Заедно с майка си тя се мести през 1927 г. първо в Ню Джърси, а скоро след това в Бруклин.
В Ню Йорк Холидей помага на майка си в домакинството, но скоро започва да се подвизава нощем като проститутка, за да припечели нещо допълнително. Според нашумялата легенда (потвърдена в апокрифната й автобиография "Lady Sings the Blues") тя пробива като певица през 1933 г., когато след смехотворното й изпълнение на една танцова проба акомпаньорът я пита дали не може да пее. Най-вероятно тя се е пробвала да пее в различни нюйоркски клубове още в периода 1930-31г. Каквато и да е истината, първият й успех пред публика е в началото на 1933 г., когато продуцентът на плочи Джон Хамънд - самотри години
по-възрастен от Холидей, току-що започнал легендарната си кариера - пише похвална рецензия за нея в "Мелъди Мейкър" и
завежда Бени Гудман на един от концертите й. След като записва демо в студията на Колумбия, Холидей заедно с малка група, водена от Гудман, осъществява комерсиалния си дебют на 27 ноември 1933 със сингъла "YourMother's Son-In-Law".
Тя не се връща в студиото през следващата година, но успешно се изкачва в йерархията на съперничещите си нюйоркски
барове. В началото на 1935 г. дебютира в Аполо тиътър и участвува в късометражен филм с Дюк . Към края годината тя най-сетне влиза отново в студиото и записва 4 сешъна. С подбрана група, ръководена от пианиста Теди Уилсън, тя записва по-неизвестни песни от архивите на Tin Pan Alley - де факто единствено подобни парчета са достъпни за една неизвестна черна група по това време. (През епохата на суинга музикалните издатели пазят най-добрите песни изключително за обществените оркестри и за популярните бели певци.) Въпреки невзрачността на наличния репертоар, Холидей и бендовете (сред които тромпетистът Рой Елдридж, саксофонистите Джони Ходжес, Бен Уебстър и Чу Бери) дават нов живот на парчета като "What a Little Moonlight Can Do", "Twenty-Four Hours aDay" и "If You Were Mine". Майсторското свирене на комбото и все по-увереният вокал на Холидей засилва популярността им в евтините подразделения на Колумбия - Брунсуик и Вокелиън.През 1936 г. Холидей е на турне с групи, водени от Джими Лънсфорд и Флетчър Хендерсън, след което се връщав Ню Йорк за още няколко сешъна. В края на януари 1937 г. тя записва с малък състав, подбран измежду едно от последните открития на Хамънд - оркестъра на Каунт Бейзи.
Тенор саксофонистът Лестър Йънг, познат на Били отпреди няколко години, и тромпетистът Бък Клейтън остават задълго до
певицата. Заедно тримата правят върховите си записи през втората половина на 30-те, като Холидей измисля прякора "Прес" на Йънг, а той от своя страна я нарича "Лейди Дей" заради елегантността й. През пролетта на 1937 г. тя започва турне с Бейзи като партньорка на неговия певец Джими Ръшинг. За жалост това сътрудничество не трае и година. Официално тя е уволнена от бенда заради невъздържаност и безотговорност, но всъщност горните етажи в издателския свят изискват това, тъй като
тя отказва да пее дамски блус стандарти от 20-те.
В началото Холидей е облагодетелствувана от промяната - по-малко от месец след напускането на Бейзи тя е наета от популярния
бенд на Арти Шоу. Изявите й с групата започват от 1938 г. и са сред първите случаи на сътрудничество на черна певица с бял
оркестър. Въпреки безрезервната подкрепа от страна на оркестъра, промоутърите и радио спонсорите скоро започват да подкопават мястото наХолидей - както заради расата й, така и заради необичайния й маниер на пеене. Униженията следват едно след друго и накрая Холидей отвратена напуска бенда. Но отново печели от постъпката си - получената свобода й дава шанс да се изяви в новия моден клуб "Cafe Society" - първото нашумяло нощно заведение със смесена (черна и бяла) публика. Там
тя изпява песента, която изстрелва кариерата й на нова висота: "Strange Fruit". Стандартът, написан от постоянния посетител на
заведението Люис Алън и превърнал се в запазена марка на Холидей, е вопъл срещу все още войствуващия расизъм на Юга. Холидей с безпокойство включва тази дръзка песен в репертоара си, но я интерпретира блестящо с майсторското си нюансиране и финес. Скоро "Strange Fruit" се превръща в кулминация на всеки неин концерт. Джон Хамънд отказва дая запише (не поради политическата тема, а поради прекалено стряскащата образност),обаче предоставя на Холидей свободата да записва за Комодор - лейбъла на собственика на магазин за джаз плочи Лимт Геблър. След издаването си "Strange Fruit" е забранена от много радиостанции, но благодарение на разрастващата се система на джубоксовете (където се върти и великолепната "Fine and Mellow"), песента бързо нашумява. Били Холидей продължава да записва за лейбълите на Колумбия до 1942 г., особено популярна
става собствената й композиция "God Bless the Child" от 1941 г. Геблър, който работи паралелно и за Дека, я ангажира през 1944г.
за записа на "Lover Man" - песен, написана специално за нея и превърнала се в третия й голям хит. Почти заобикаляйки забраната на съюза на музикантите, възпрепятствувала предишния й лейбъл, Холидей бързо се превръща в звезда на Дека и вече й отреждат
най-качествените композиции, както и солидни щрайх секции по време на запис. До края на 40-те тя продължава да записва за Дека от време на време, от този период са някои от най-обичаните й песни - "’Tain't Nobody's Business If I Do" на Беси Смит, "Them There Eyes" и "Crazy He Calls Me".
На върха на професионалната си кариера, в средата на 40-те Били Холидей започва стремителния си емоционален срив.
Вече силно привързана към алкохола и марихуаната, в началото на десетилетието тя започва да пуши опиум, заедно с първия си
съпруг, Джони Мънро. Този краткотраен брак е последван от втори, с тромпетиста Джо Гай, и от минаване към хероин. Въпреки триумфалния концерт в нюйоркската "Town Hall" и малката филмова роля като партньорка на Луи Армстронг в "New Orleans" (1947 г.), тя загубва доста пари в опитите си да поддържа собствен оркестър с Джо Гай. Не след дълго, дълбоко разстроена от смъртта на майка си, тя е арестувана за притежаване на хероин и е осъдена на осем месеца затвор.
За нещастие бедите продължават и след излизането й от килията. Присъдата за наркотици я възпрепятствува да пее занапред
по нощните клубове. Преследвана от обожатели, папараци и издатели от цял свят, тя остава стоически в Дека до 1950 г. След
две години започва за записва за джаз предприемача Норман Гранц, собственик на превъзходните лейбъли Клеф, Норгран и Върв (от 1956 г.). В записите си тя се връща отново към интимитета на малкия състав от работите си за Колумбия и подновява сътрудничеството си с Бен Уебстър и други първокласни музиканти като Оскар Питърсън, Хари "Суийтс" Едисън и Чарли Шейвърс. Макар че опустошенията на нерадостната й съдба вече се отразяват на гласа й, много от записите на Холидей от средата
на 50-те не отстъпват по дълбочина и изящество на класическите й постижения.
През 1954 г. Холидей има доста успешно турне в Европа, а издадената през 1956 г. автобиографична книга засилва още повече
печалната й слава. Последната й бляскава изява е през 1957г. в телевизионното предаване на CBS "Звуците на джаза",придружена от Уебстър, Лестър Йънг и Коулман Хоукинс. След година плочата "Lady in Satin" приютява твърде дрезгавия й глас, старателно
увит в щрайха на Рей Елис. През последната си година тя прави още два концерта в Европа, а през май 1959 г. сърцето и черният дроб я приковават на легло. И в това положение тя не спира да взима хероин и отново е арестувана за притежание на наркотици. Умира на 17 юли -организмът й е безсилен да се пребори едновременно със сърдечната слабост и абстиненцията. Влиянието и славата й нарастват неимоверно след смъртта й и я превръщат в култова фигура. Биографичният филм от 1972 г. "Lady Sings the Blues" с Дайана Рос се опитва да разсее противоречивите легенди за живота на Лейди Дей, като акцентът върху трагичната й
съдба същевременно печели сърцата на множество нови почитатели.
С излизането на дигиталния формат на пазара практически са преиздадени всички записи на Холидей - от Колумбия (девет тома "The Quintessential Billie Holiday"), Дека ( (The Complete Decca Recordings) и Върв (The Complete Billie Holiday on Verve 1945-1959).
avatar
dessy

Брой мнения : 20
Join date : 31.01.2010

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by Admin on Чет Апр 08, 2010 8:29 am

Били Холидей е истински бисер в поп и джаз културата не само в САЩ, но и в световен мащаб.
Мекият и специфичен за нея а накрая и леко дрезгав тембър на гласът я прави отличима от всека една джаз певица.
Ако Елла Фицджералд е съвършена в техническо отношение, то в емоционалното третиране е Били Холидей, осъществила многобройни записи в компанията „Колумбия” с оркестъра на Каун Бейзи и в по малки състави комбо където участници са имена на мастити джазмени, като Лестър Йънг, Джери Мълиган, Бък Клейтън, Рой Елдридж Теди Уилсън, Бен Уебстър и много други.
Не можем да не отбележим и това, че тя както Ела Фитцжералд, Нат кинг Кол са едни от малкото негърски певци, който успяват да спечелят бялата публика в САЩ и да се превърнат в кумир на цяло едно поколение.
Били Холидей си остава запазена марка за нежна и по някога доста тъжна музика чиито автор-изпълнител е .
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 192
Join date : 02.07.2008

Вижте профила на потребителя http://jazz.forumn.org

Върнете се в началото Go down

Re: ДНЕС Е РОДЕН...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите